Майко!
Ти, майко, беше моята опора.
Кажи без тебе да живея, как?
Безмилостно смъртта за теб разтвори
прегръдка, ала чувствам твоя знак.
И никога не ще да те забравя,
със всеки дъх до мене си била.
Не мога миналото да поправя
и никога не ще да си простя.
Над мене беше истинска орлица,
заслужих ли те? Толкова боли!
Завинаги за мен оставаш жрица,
орисала със обич мойте дни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
Сърцето диктуваше!
