Майко, майчице
Тази малка страна е в сърцата ни много голяма,
под небето ѝ синьо сме расли и раснем до днес.
Първо с обич изрекли сме свидната думичка мама,
после дом и родина, и българин. С гордост и чест.
Тази малка страна тя е нашата китна градина,
тук латинки свенливи, шибои и здравец цъфтят.
И където и нявга за къшея хляб да замина,
и на сън ще усещам салкъмите с мирис познат.
Тази малка страна днес е бедна и с кърпена риза,
а чадата прокудени, майките жалят без глас...
Господа и госпожи... Забрадка вдовишка хариза,
не очаква тя милост, пощада и обич от вас.
Ще приседне на синор безплоден и в ранната есен,
ще запее най-тъжната песен трептяща от плач...
Майко, майчице, кой те поведе по пътя нелесен?
Към робия, Родино... Родила палач, до палач...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
