Майко, майчице
Тази малка страна е в сърцата ни много голяма,
под небето ѝ синьо сме расли и раснем до днес.
Първо с обич изрекли сме свидната думичка мама,
после дом и родина, и българин. С гордост и чест.
Тази малка страна тя е нашата китна градина,
тук латинки свенливи, шибои и здравец цъфтят.
И където и нявга за къшея хляб да замина,
и на сън ще усещам салкъмите с мирис познат.
Тази малка страна днес е бедна и с кърпена риза,
а чадата прокудени, майките жалят без глас...
Господа и госпожи... Забрадка вдовишка хариза,
не очаква тя милост, пощада и обич от вас.
Ще приседне на синор безплоден и в ранната есен,
ще запее най-тъжната песен трептяща от плач...
Майко, майчице, кой те поведе по пътя нелесен?
Към робия, Родино... Родила палач, до палач...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени