25 апр. 2010 г., 17:45

Maйска евхаристия

666 0 4

Maйска евхаристия

 

 

Паркетен лъв - блестящ, безупречно галантен -

отново месец май дойде и ме прегърна.

Закичи ме с омайната си свастика.

Огъна се докрай сърдечната ми струна

като омекнал ластик.

 

Подхвана ме под кръста със люлякови длани

и шеметно ме завъртя във пирует.

Заложил в жестове и погледи капани,

примами ме като пчела със мед.

 

Разкършиха се флиртове, забежки стари,

кръвта загорска в мен припламна диво.

Разляха звуци медени кавали,

душата рипна, заситни игриво,

 

Игриво заситниха ветровете.

Подскочат мъжки и с юнашко "иху!"

земя докоснат със колене.

Снага разкършват и дърветата зелени

и даже цветна кърпичка развява

неравноделно скромната тинтява.

 

Кръжат в простора дивни  чучулиги,

с кресчендова радост обливат

божура карминен, синчец и радика,

дори къдроглава  коприва.

 

Край мене пияни пчели, пеперуди

разнасят с блаженство любовни послания.

През май камънаците даже са луди

и парят от скрити желания.

 

Във огледалото небесно се оглежда,

въртейки се, кокетката Земя.

Прехласната от чудната одежда,

по майски влюбена във нея занемя.

 

                                                              Диана  Загора

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...