Майски въпрос
"Леността - сестра на размислите волни."
Пушкин
Детинска радост в мойта гръд напира
и в мозъка ми ражда се отново.
Душата ми покой намира
и не на място тук е всяко слово.
Възхитата ми тъй е силна,
че може, мисля, да съм смахнат,
но хубостта е тук така обилна,
дори животните ще ахнат.
Просторът, толкова е бистър
и тъй вълшебно пак ухае,
така блестящ изглежда листа,
че грижи пролетта не знае.
Разкош от цъфнали дървета
над приказен зелен килим,
с цветя и пеещи щурчета
под слънчев свод, небесно син.
Коне пасат в далечината
и... друго слабо ги вълнува,
лениви от горещината,
не искат сякаш да палуват.
Любовен зов?! Невероятно.
Във тази жега? В този мор?
Да! В езерото свежо и приятно,
жабоците разпяват в хор.
Природата е равнодушна,
изглежда винаги щастлива.
Там птиче милата си гушна
и силна радост ги облива.
Не може да съм сам. Не искам!
Нима днес никой не разбира!
Какво душата ми тук иска,
защо сърцето ми напира?!
Пушкин
Детинска радост в мойта гръд напира
и в мозъка ми ражда се отново.
Душата ми покой намира
и не на място тук е всяко слово.
Възхитата ми тъй е силна,
че може, мисля, да съм смахнат,
но хубостта е тук така обилна,
дори животните ще ахнат.
Просторът, толкова е бистър
и тъй вълшебно пак ухае,
така блестящ изглежда листа,
че грижи пролетта не знае.
Разкош от цъфнали дървета
над приказен зелен килим,
с цветя и пеещи щурчета
под слънчев свод, небесно син.
Коне пасат в далечината
и... друго слабо ги вълнува,
лениви от горещината,
не искат сякаш да палуват.
Любовен зов?! Невероятно.
Във тази жега? В този мор?
Да! В езерото свежо и приятно,
жабоците разпяват в хор.
Природата е равнодушна,
изглежда винаги щастлива.
Там птиче милата си гушна
и силна радост ги облива.
Не може да съм сам. Не искам!
Нима днес никой не разбира!
Какво душата ми тук иска,
защо сърцето ми напира?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Все права защищены
