plamen_priatel (Пламен)
5 4
10.05.2008 г., 9:43 ч.

Майски въпрос 

  Поезия
654 0 10
"Леността - сестра на размислите волни."
                                                                     Пушкин

Детинска радост в мойта гръд напира
и в мозъка ми ражда се отново.
Душата ми покой намира
и не на място тук е всяко слово.

Възхитата ми тъй е силна,
че може, мисля, да съм смахнат,
но хубостта е тук така обилна,
дори животните ще ахнат.

Просторът, толкова е бистър
и тъй вълшебно пак ухае,
така блестящ изглежда листа,
че грижи пролетта не знае.

Разкош от цъфнали дървета
над приказен зелен килим,
с цветя и пеещи щурчета
под слънчев свод, небесно син.

Коне пасат в далечината
и... друго слабо ги вълнува,
лениви от горещината,
не искат сякаш да палуват.

Любовен зов?! Невероятно.
Във тази жега? В този мор?
Да! В езерото свежо и приятно,
жабоците разпяват в хор.

Природата е равнодушна,
изглежда винаги щастлива.
Там птиче милата си гушна
и силна радост ги облива.

Не може да съм сам. Не искам!
Нима днес никой не разбира!
Какво душата ми тук иска,
защо сърцето ми напира?!

© Пламен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??