Макар и уморена...
Макар и уморена...
Понякога усещам се безкрайно уморена,
безсилна, неспособна с живота да се боря.
Когато някой в къщи от вирус повален е,
отново аз съм силната, но вече с много воля.
Все повече усещам недостига във себе си -
не ми достигат сън, спокойствие и радост.
Пилеех се, минавайки на времето преградите,
в душата ми сега остана само зрънце младост.
И колкото и малко да е, зная, че го има,
макар не много често в моя ден да се явява,
защото щом със обич и сърце сме се раздавали,
дори и побеляла, младостта във нас остава...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
