Македонско хоро
Тежко
Гръмна тъпан. Зурната приплака.
Втора писна със жално исò.
Мъжки груби ръце през гръбнака
се прегърнаха в тежко хоро.
Вятър духна във бели перчеми,
ситни капчици пот изсуши
по чела, набраздени без време,
на мъжете с момчешки души.
Още огън гори им в снагата,
а в очите – притихнала жал
по годините луди, когато
всеки другиго би надиграл.
Днес краката им тежко настъпват,
все по-бавни са мъжките крачки,
но в сърцата са същите тръпки.
А зурните пресипнали плачат...
Скриха баби зад черни чумбери
сълзи-спомен от време онò...
Спряло, времето стъпките мери
в македонското мъжко хоро.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
