Македонско хоро
Гръмна тъпан. Зурната приплака.
Втора писна със жално исò.
Мъжки груби ръце през гръбнака
се прегърнаха в тежко хоро.
Вятър духна във бели перчеми,
ситни капчици пот изсуши
по чела, набраздени без време,
на мъжете с момчешки души.
Още огън гори им в снагата,
а в очите – притихнала жал
по годините луди, когато
всеки другиго би надиграл.
Днес краката им тежко настъпват,
все по-бавни са мъжките крачки,
но в сърцата са същите тръпки.
А зурните пресипнали плачат...
Скриха баби зад черни чумбери
сълзи-спомен от време онò...
Спряло, времето стъпките мери
в македонското мъжко хоро.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво! Картина!
-
Красота! - тежко, мъдро,сърцато...Като че ли чух и видях...И запомних!
-
Това хоро е почувствано отвътре...душите на тези мъже.
Мога да го чета безкрайно.
Само такива стихове трябва да се пишат.
Но... -
перфектно...едно от най-хубавите стихотворения в сайта...
Браво, мила Мая! -
Благодаря за удоволствието да прочета това стихотворение!
-
Картинно, и тежко...Усещането е, че го гледам в кадър!
Как съм могла да пропусна този стих?! -
Великолепно
-
Навярно и слънцето е спряло да ги погледа!
Маич, прегръщам те! -
Тежко хоро извива душата...
Дум! Дум!
Плачат пендарите!
Ех! -
Върти се тежко,човешко хоро и вплели ръце хората танцуват,
две три стъпки, пристъпват напред, а после една назад.
Рамо до рамо, сърце до сърце, пада човек някои го изправя.
Тук от радост, а там от тегло играем пустото хоро... -
С думи рисуваш картина, която оживява и...сякаш си там и...
Вятър духна във бели перчеми,
ситни капчици пот изсуши
Вдъхнала си живот на стиха...
Още огън гори им в снагата,
а в очите – притихнала жал
по годините луди, когато
всеки другиго би надиграл.
Днес краката им тежко настъпват,
все по-бавни са мъжките крачки,
Ах как бързо лети времето! Уж не сме стари...и все пак не е същото...
Това не е само македонско хоро, това е филм за живота!!!
Мая, покланям ти се до земята за таланта!!!
-
По движенията им видях като на филмова лента целия им живот.
-
Пак ме хвана за гърлото!...
Тежък стих... тежко македонско хоро!... -
Страхотно!!!
-
И аз си представих картината...благодаря!
-
Върна ме..назад в годините към далечен спомен...
Благодаря ти !! -
Великолепна драматургия ня стиха! Видях картината, а ако можех - щях да си я нарисувам! Голямо "Браво!"
-
"Днес краката им тежко настъпват,
все по-бавни са мъжките крачки,
но все още със същите тръпки.
А зурните пресипнали плачат..." Страхотно! Оживявя картината! -
Атмосферата!!! Браво, Мая
-
Настръхнах... Мая!!!
-
Жива картина....!! Мая...!!
-
Без думи...!
Очарована съм, Майче!
<a href="http://store2.data.bg/ronig/MP3/BG/Tonika/Vania%20Kostova%20-%20Horo.mp3">...хоро е пустият живот...
-
Настръхващо.
-
!!!
-
Тежко македонско! И на мен ми засегна на гърлото... Поздрави, Мая!
-
Красива картина си нарисувала.
За всеки, който има сърце... -
Гледах го това хоро... настръхнах...
АДМИРАЦИИ, МАЯ!!!
Благодаря ти!!! -
Страхотно си го описала!
-
Уау, уау, уау!!!
Насладата от играта е огромна, но и от начина, по който си го описала!!!
Браво ти за това, не какво да е, а македонско мъжко хоро -
СТРАХОТНО!!!!!!!!!!
-
Съвършен стих във всяко едно отношение!Грабва ума и сърцето!
-
С премереното в стъпките на мъжкото македонско... и с усещането за вечността на танца... Без дъх! Благодаря!
-
Сякаш го виждам пред себе си! Поклон и поздрав за силния стих!
-
Страхотно! И аз както съм македонско чедо, направо ми влезе в кръвта!
Поздрави! -
Во моментов не знам како се вика. Не ми текнува насловот...
Браво, Майка! -
Как ми се иска да се хвана натова хоро и аз!Поздравления!
-
!*
-
да, тежко...
-
ооо... благодаря! много!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
