21.06.2009 г., 22:16 ч.

Македонско хоро 

  Поезия » Друга
4586 0 39

Тежко

 

 

Гръмна тъпан. Зурната приплака.

Втора писна със жално исò.

Мъжки груби ръце през гръбнака

се прегърнаха в тежко хоро.

Вятър духна във бели перчеми,

ситни капчици пот изсуши

по чела, набраздени без време,

на мъжете с момчешки души.

Още огън гори им в снагата,

а в очите – притихнала жал

по годините луди, когато

всеки другиго би надиграл.

Днес краката им тежко настъпват,

все по-бавни са мъжките крачки,

но в сърцата са същите тръпки.

А зурните пресипнали плачат...

Скриха баби зад черни чумбери

сълзи-спомен от време онò...

Спряло, времето стъпките мери

в македонското мъжко хоро.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Картина!
  • Красота! - тежко, мъдро,сърцато...Като че ли чух и видях...И запомних!
  • Това хоро е почувствано отвътре...душите на тези мъже.
    Мога да го чета безкрайно.
    Само такива стихове трябва да се пишат.
    Но...
  • перфектно...едно от най-хубавите стихотворения в сайта...
    Браво, мила Мая!
  • Благодаря за удоволствието да прочета това стихотворение!
  • Картинно, и тежко...Усещането е, че го гледам в кадър!
    Как съм могла да пропусна този стих?!
  • Великолепно
  • Навярно и слънцето е спряло да ги погледа!
    Маич, прегръщам те!
  • Тежко хоро извива душата...
    Дум! Дум!
    Плачат пендарите!
    Ех!
  • Върти се тежко,човешко хоро и вплели ръце хората танцуват,
    две три стъпки, пристъпват напред, а после една назад.
    Рамо до рамо, сърце до сърце, пада човек някои го изправя.
    Тук от радост, а там от тегло играем пустото хоро...
  • С думи рисуваш картина, която оживява и...сякаш си там и...
    Вятър духна във бели перчеми,
    ситни капчици пот изсуши
    Вдъхнала си живот на стиха...

    Още огън гори им в снагата,
    а в очите – притихнала жал
    по годините луди, когато
    всеки другиго би надиграл.
    Днес краката им тежко настъпват,
    все по-бавни са мъжките крачки,
    Ах как бързо лети времето! Уж не сме стари...и все пак не е същото...
    Това не е само македонско хоро, това е филм за живота!!!
    Мая, покланям ти се до земята за таланта!!!







  • По движенията им видях като на филмова лента целия им живот.
  • Пак ме хвана за гърлото!...
    Тежък стих... тежко македонско хоро!...
  • Страхотно!!!
  • И аз си представих картината...благодаря!
  • Върна ме..назад в годините към далечен спомен... Благодаря ти !!
  • Великолепна драматургия ня стиха! Видях картината, а ако можех - щях да си я нарисувам! Голямо "Браво!"
  • "Днес краката им тежко настъпват,

    все по-бавни са мъжките крачки,

    но все още със същите тръпки.

    А зурните пресипнали плачат..." Страхотно! Оживявя картината!
  • Атмосферата!!! Браво, Мая
  • Настръхнах... Мая!!!
  • Жива картина....!! Мая...!!
  • Без думи...!
    Очарована съм, Майче!

    <a href="http://store2.data.bg/ronig/MP3/BG/Tonika/Vania%20Kostova%20-%20Horo.mp3">...хоро е пустият живот...

  • Настръхващо.
  • !!!
  • Тежко македонско! И на мен ми засегна на гърлото... Поздрави, Мая!
  • Красива картина си нарисувала.
    За всеки, който има сърце...
  • Гледах го това хоро... настръхнах...
    АДМИРАЦИИ, МАЯ!!!
    Благодаря ти!!!
  • Страхотно си го описала!
  • Уау, уау, уау!!!
    Насладата от играта е огромна, но и от начина, по който си го описала!!!
    Браво ти за това, не какво да е, а македонско мъжко хоро
  • СТРАХОТНО!!!!!!!!!!
  • Съвършен стих във всяко едно отношение!Грабва ума и сърцето!
  • С премереното в стъпките на мъжкото македонско... и с усещането за вечността на танца... Без дъх! Благодаря!
  • Сякаш го виждам пред себе си! Поклон и поздрав за силния стих!
  • Страхотно! И аз както съм македонско чедо, направо ми влезе в кръвта!
    Поздрави!
  • Во моментов не знам како се вика. Не ми текнува насловот...

    Браво, Майка!
  • Как ми се иска да се хвана натова хоро и аз!Поздравления!
  • !*
  • да, тежко...
  • ооо... благодаря! много!
Предложения
: ??:??