Мал шанс
МАЛ ШАНС
"Да отидеш със жена в полето
и непроменена да я върнеш,
както е била преди да тръгне!
Ах, дано във камък се превърнеш!"*
Аз отидох с нея във гората!
Бе гората в есенна позлата,
в меки пъстри багри пременена,
грейнала със жълтото на клена,
с тъжна красота!
И се лееше от небесата
топла и лазурна, синевата!
Толкова горещо я желаех!
Галех я, прегръщах я, целувах,
на извивките й се любувах.
и какво ли, Господи, не правех,
за да разгоря и в нея пламък!
Но тя нямаше сърце, а камък!
И непроменена си я върнах -
както е била преди да тръгне.
После с дружката си споделила:
- Над мерака му се бях смилила,
че и аз, изглежда, го обичах!
Но ме беше срам да се събличам -
като гащите ми бяха мръсни!
____
* Куплетът в кавичките е от стихотворение на Ваня Петкова.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Чортов Все права защищены
