3 сент. 2020 г., 01:04

„Малка Богородица...”*

701 0 0

 

„Малка Богородица...”*

(вечер в Страната на спомените)

 

Там горе, дето се вишѝ гората,

бе Родното ми село и Дома

на три реки го плискаше водата

в едни далечни вече времена...

 

И селото ни беше още живо,

а уморени в края на деня

прибираха се хората щастливи,

и почваше вечерната шетня...

 

Оставили умората на прага

разлайваха те кучешкият хор...

А всяка дума -- мила бе и драга

в семейният им ежедневен „спор”...

 

Там като спомен детството остана:

с безгрижието, с щурите игри,

с величието гордо на Балкана

и с първото ми влюбване дори...

 

Как плака майка ми си спомням още

когато тръгнах някога в зорѝ,

а често и в безсъиието нощем

плачът ѝ чувам а не ме корѝ...

 

... На „Малка Богородица” тъдява

бе храмовият празник и събор,

и циганската музика тогава

се спираше във всеки селски двор...*

 

А после неуморно на мегдана

извиваха се вихрени хорá,

ветрец струеше нежно от Балкана

разхлаждайки горещата игра...

 

Наскоро възмъжалите момчета

със новите си дрешки вечерта –

се пѐрехме съвсем като петлета --

оглеждайки момите във нощта...

 

...Щом с някаква носталгия внезапна

си спомних аз за селския събор,

в миг грабна ме Посоката обратна

до този вече буренясал двор...

 

... И грохнала в разрухата си къща,

и избелял, разкъсан некролог

във Времето тогавашно ме връщат,

когато още вярвахме и... в Бог!...

 

А в селото сега стотина души

доизживяват сетните си дни,

тук--там комин полусъборен пуши

над дългите им тъжни старини...

 

Като в ковчег притиска ги небето,

в един живот с избодени гледци,

прокобно вият нощем ветровете

и бродници-- забравени предци...

 

И в рухналата черква е тъй мрачно,

камбаните ѝ вече не звучат,

че попа Бог прибра си в място злачно,

във Другият,  по ѝнък сякаш, свят...

 

И няма кой свещица да запали,

за здраве няма кой да прикадѝ...

...Все знаех, че е тъжно, но едва ли --

представял бях си толкоз съсипни!...

 

И проумях, че Времето свободно,

и новият „Демократичен свят”

превърнали са селото ми родно

в един: „За стари хора резерват”...

 

          *     *     *     *

... А после ми просветна: „И държавата

объркана стоѝ на кръстопът

не знае накъдѐ да продължава...

 

... Водачи няма, да я поведат!...”**

 

08.09.2017.                                           

*На 08 септември е празника Рождество на Пресвета

Богородица, изветен в народния календар като

Малка Богородица. На този ден в родното ми село

Плаково,Велико Търновска област беше събора и  

Храмовия празник  (някога!).

**много български, китни някога села, изчезват

от картите. А след тях!?...Какво?...И градовете ли?...

И?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...