13 дек. 2016 г., 07:49

Малка голяма любов

649 0 6

МАЛКА ГОЛЯМА ЛЮБОВ

Р.Чакърова 

 

Моят ангел до мен е заспал от умора.
Цял ден писал и смятал, умножавал, делил... 
После топка е ритал до късно на двора, 
сладко хапнал и всичкия сок си изпил. 


В тази стая вълшебства се случват сега -
две "крилца" с много обич прегръщат 
и прогонват присъщата моя тъга 
чак в гората - далече от къщи! 


Кратка песен... И чистият детски молебен 
ме въздига... Заспивам с молитва и аз. 
Тази малка голяма любов ме обсебва.
Много близка до Бога. Тъй притихнала в нас... 


Лондон 02/12/2016 ' 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми...
  • Роси,много красиво поднесено,прочетох с удоволствие!
  • Да! Тези малки ангели дават смисъл на живота ни. Поздравления!
  • Отново любовта е в ръцете ни, отново се учим и сме големи деца. Харесах!
  • Росица,този твой ангел ти осмисля поезията в живота!На тази дата и у нас кацна един ангел.Разбирам майчината ти любов,защото на 02.12.т.г.се сдобихме с внук: Габриел! Чудесна творба!Чета редовно това,което изпращаш от Лондон. Благодаря,че ме въвеждаш в твоя лиричен свят! Продължавай!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...