1 авг. 2005 г., 07:59

Малка кутийка

1.6K 0 10

Малка кутийка – фин порцелан,
стари бижута, скрити мечти.
Един небрежно хвърлен гердан,
стара снимка- това ли си ти?

Малка кутийка- слонова кост.
Дъх на лазурно синьо море,
малко късче черупка кокос.
Огледало към златно небе.

Малка кутийка- черен метал.
Орден за храброст, звезда
и нечий мрачен черен воал
на везни срещу храбростта.

Малка кутийка- малко дете,
руси къдрици в скъп медальон.
Споменът бие в малко сърце,
спомен един, кутийки- милион!


00:05, 14 юни 2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "и нечий мрачен черен воал
    на везни срещу храбростта." -

    Страхотно!Пак се повтарям, ама няма как
  • Това е сладко стихче.
  • Хубаво!
  • Благодаря още веднъж!

    Дайк, хаааа...Динински! Ах, ти, ВРАЧЕШ СА НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР! ))
    Браво! Само крий ножа в пазвата и няма да се личи много, хаха. Шегувам се!
  • Ей
    адаш и земляк
    Ако погледнеш фамилията ми ще разбереш защо така добре познавам Ботевград
    Питай старите за Дининците ( "ни се водят ни се карат" -така са ги кръстили турците )
    Детството ми е минало ловейки риба по Бебреш -до като пасях биволите на баба и след това помагах на дядо да смазва часовниковия механизъм на кулата в центъра

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...