1.08.2005 г., 7:59

Малка кутийка

1.6K 0 10

Малка кутийка – фин порцелан,
стари бижута, скрити мечти.
Един небрежно хвърлен гердан,
стара снимка- това ли си ти?

Малка кутийка- слонова кост.
Дъх на лазурно синьо море,
малко късче черупка кокос.
Огледало към златно небе.

Малка кутийка- черен метал.
Орден за храброст, звезда
и нечий мрачен черен воал
на везни срещу храбростта.

Малка кутийка- малко дете,
руси къдрици в скъп медальон.
Споменът бие в малко сърце,
спомен един, кутийки- милион!


00:05, 14 юни 2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "и нечий мрачен черен воал
    на везни срещу храбростта." -

    Страхотно!Пак се повтарям, ама няма как
  • Това е сладко стихче.
  • Хубаво!
  • Благодаря още веднъж!

    Дайк, хаааа...Динински! Ах, ти, ВРАЧЕШ СА НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР! ))
    Браво! Само крий ножа в пазвата и няма да се личи много, хаха. Шегувам се!
  • Ей
    адаш и земляк
    Ако погледнеш фамилията ми ще разбереш защо така добре познавам Ботевград
    Питай старите за Дининците ( "ни се водят ни се карат" -така са ги кръстили турците )
    Детството ми е минало ловейки риба по Бебреш -до като пасях биволите на баба и след това помагах на дядо да смазва часовниковия механизъм на кулата в центъра

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...