1.08.2005 г., 7:59

Малка кутийка

1.6K 0 10

Малка кутийка – фин порцелан,
стари бижута, скрити мечти.
Един небрежно хвърлен гердан,
стара снимка- това ли си ти?

Малка кутийка- слонова кост.
Дъх на лазурно синьо море,
малко късче черупка кокос.
Огледало към златно небе.

Малка кутийка- черен метал.
Орден за храброст, звезда
и нечий мрачен черен воал
на везни срещу храбростта.

Малка кутийка- малко дете,
руси къдрици в скъп медальон.
Споменът бие в малко сърце,
спомен един, кутийки- милион!


00:05, 14 юни 2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "и нечий мрачен черен воал
    на везни срещу храбростта." -

    Страхотно!Пак се повтарям, ама няма как
  • Това е сладко стихче.
  • Хубаво!
  • Благодаря още веднъж!

    Дайк, хаааа...Динински! Ах, ти, ВРАЧЕШ СА НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР! ))
    Браво! Само крий ножа в пазвата и няма да се личи много, хаха. Шегувам се!
  • Ей
    адаш и земляк
    Ако погледнеш фамилията ми ще разбереш защо така добре познавам Ботевград
    Питай старите за Дининците ( "ни се водят ни се карат" -така са ги кръстили турците )
    Детството ми е минало ловейки риба по Бебреш -до като пасях биволите на баба и след това помагах на дядо да смазва часовниковия механизъм на кулата в центъра

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...