На заник слънце сенките се сливат.
Денят си тръгва със наведена глава.
Ята от птици и цветя заспиват.
Зад хълма идва призрачна нощта.
Крила разперила покрива небосвода
звездите трепкат в тази тъмнина.
Нашепва вятърът за тайната природа
на обич чудна сътворена от мечта.
Сребристи ангели са облаци в небето.
Воали в теменужената тишина.
Ефирът е понесъл ритъм на сърцето,
където две души са слети във една.