13 окт. 2007 г., 13:13

Малка нощна пластика

794 0 8
Ти си малка,
но твърде сластно гледаща.
Аз съм скалпел,
в ръка, опасно трепереща.

Ти си малка,
видяла си орли в небето.
Аз съм скалпел -
прокарвам усмивка в лицето.

Ти си малка
и искаш да привличаш погледи.
Аз съм скалпел
и вече ще ми викаш “Бога ми”.

Ти си малка
и вече се обличаш пищно.
Аз съм скалпел,
корекции ти нанасям хищно.

Ти си малка,
но вече таиш тиха злоба.
Аз съм скалпел -
изрязвам живот от утроба.

Ти си малката,
жертвата на суетата.
Аз съм скалпел
и режа без жалост гърдата.

Уж бе малка,
но за любов вече дорасна.
Аз съм скалпел
и точно довършвам бай-паса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти си малка,
    но вече таиш тиха злоба.
    Аз съм скалпел -
    изрязвам живот от утроба.

    ИМЕННО!!!пФУУУ...
  • Ти си малка,
    но вече таиш тиха злоба.
    Аз съм скалпел -
    изрязвам живот от утроба.

    !!!*
  • !!!
    П.П. Ти наистина си скалпел! Режеш!
  • Божееее...разтворете си съзнанието бе хора....Тъй като не намирам най-точните думи да ви го кажа...ще цитирам...
    "Ограниченият ни разум ни пречи да видим необхватното!!!"
    или..."Совите не са това,което са!!!"
    Може и аз да греша...Тома ще каже най-ясно...щото всеки "себе си чете"...и тва си е...
    Баси!!!
  • А какво мислиш за маркиз дьо Сад?!

    Неговите персонажи също ги влече хирургията... Е, не точно сърдечн-съдовата, но пък с други органи се пробват не много несполучливо...
    Като да зашиват отвори и да пранят нови такива, примерно...
    Сори, за черния хумор, де...
    А ти можеш да пишеш. Обаче някой май те е вкиснал и ти изпитваш удоволствие да пишеш провокации...
    Иначе добре ги пишеш. Спор няма, само че ...абе ти си знаеш най добре...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...