13.10.2007 г., 13:13

Малка нощна пластика

786 0 8
Ти си малка,
но твърде сластно гледаща.
Аз съм скалпел,
в ръка, опасно трепереща.

Ти си малка,
видяла си орли в небето.
Аз съм скалпел -
прокарвам усмивка в лицето.

Ти си малка
и искаш да привличаш погледи.
Аз съм скалпел
и вече ще ми викаш “Бога ми”.

Ти си малка
и вече се обличаш пищно.
Аз съм скалпел,
корекции ти нанасям хищно.

Ти си малка,
но вече таиш тиха злоба.
Аз съм скалпел -
изрязвам живот от утроба.

Ти си малката,
жертвата на суетата.
Аз съм скалпел
и режа без жалост гърдата.

Уж бе малка,
но за любов вече дорасна.
Аз съм скалпел
и точно довършвам бай-паса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си малка,
    но вече таиш тиха злоба.
    Аз съм скалпел -
    изрязвам живот от утроба.

    ИМЕННО!!!пФУУУ...
  • Ти си малка,
    но вече таиш тиха злоба.
    Аз съм скалпел -
    изрязвам живот от утроба.

    !!!*
  • !!!
    П.П. Ти наистина си скалпел! Режеш!
  • Божееее...разтворете си съзнанието бе хора....Тъй като не намирам най-точните думи да ви го кажа...ще цитирам...
    "Ограниченият ни разум ни пречи да видим необхватното!!!"
    или..."Совите не са това,което са!!!"
    Може и аз да греша...Тома ще каже най-ясно...щото всеки "себе си чете"...и тва си е...
    Баси!!!
  • А какво мислиш за маркиз дьо Сад?!

    Неговите персонажи също ги влече хирургията... Е, не точно сърдечн-съдовата, но пък с други органи се пробват не много несполучливо...
    Като да зашиват отвори и да пранят нови такива, примерно...
    Сори, за черния хумор, де...
    А ти можеш да пишеш. Обаче някой май те е вкиснал и ти изпитваш удоволствие да пишеш провокации...
    Иначе добре ги пишеш. Спор няма, само че ...абе ти си знаеш най добре...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...