25 февр. 2015 г., 10:25  

Малка проверка

405 0 6

Днеска ни има, утре ни няма...

Колко е просто туй, като факт.

Свършва живота. Драма голяма...

В нашта Вселена - дребничък акт.

 

Всъщност защо е този спектакъл?

Господ дали не го е разбрал?

Паднал е този, другият плакъл...

Господ е горе всичко събрал.

 

Що ни се дава този отрязък

живи да бъдем, живи до смърт?

Тъй ли се пада в този порядък

да си отиваш млад или дърт?

 

Този живот е малка проверка.

Нужна е тя за всеки от нас,

както е нужна всяка отвертка

да се сглобява дадена част.

 

С тази проверка Господ желае

да ни покаже своя респект.

Земното царство малко ни трае,

вечното царство трае вовек.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Животът на земята е като дъх, толкова кратък и така неповторимо сладък. Хубава и усмихната пролет!
  • Благодаря, Приятели за коментарите и за оценката!
    Желая хубав ден на всички!!!Поздрави!!!
  • Мъдро и точно си го казал, Никола!

    Поздрав за стихотворението!

    П.С. Правописно правилно е "отвертка" вместо "отверка".
  • " С тази проверка Господ желае
    да ни покаже своя респект.
    Земното царство малко ни трае,
    вечното царство трае вовек."
    И аз така мисля, както е цитирано по-горе.Само тогава намирам смисъл.
    Поздрав за мъдрата творба! Желая ти ведър ден!
  • Колко точно си го казал!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...