Малката Мима
Тя си замина. Малката Мима
животът си в куфар събра.
Бе сервитьорка в бар "Чиколина",
с най-късата черна пола.
Дрезгаво весела, Старата Цура
с бивш ореол засия,
погледи-въдици хвърля през пура,
димяща на твърда игра.
Питаха всички за Малката Мима,
важни на вид господа,
вратарят на местния футбол намина,
студентът пъпчив с очила.
Плъзна мълвата, че няма я Мима,
барът се сви, потъмня,
келнери гузно сервираха вино,
диджеят не вдигна глава.
Остави им Мима най-дългата зима,
без дума да каже една.
Тайната знаеше Верният Римо -
художникът с нежна душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивон Все права защищены
