8.02.2011 г., 20:01

Малката Мима

1.3K 0 24

Тя си замина. Малката Мима

животът си в куфар събра.

Бе сервитьорка в бар "Чиколина",

с най-късата черна пола.

 

Дрезгаво весела, Старата Цура

с бивш ореол засия,

погледи-въдици хвърля през пура,

димяща на твърда игра.

 

Питаха всички за Малката Мима,

важни на вид господа,

вратарят на местния футбол намина,

студентът пъпчив с очила.

 

Плъзна мълвата, че няма я Мима,

барът се сви, потъмня,

келнери гузно сервираха вино,

диджеят не вдигна глава.

 

Остави им Мима най-дългата зима,

без дума да каже една.

Тайната знаеше Верният Римо -

художникът с нежна душа.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малко тъжно, но хубаво...
  • Благодаря ти, Джейн!
  • С радост те чета Ивон, защото поезията ти е свежа, ненатрапчива, и определено грабваща! Хубаво е след дългия ден всеки да си прочита по един твой стих, и товарът от мисли и умора да падне от гърба му!
    Поздрав!
  • Вилдан, благодаря ти!
  • Поздрав и за Малката Мима, и за Верния Римо!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...