25 мар. 2017 г., 09:12  

Малката русалка

1.7K 1 4

Навътре в дълбините на морето,

роди се тритоновата дъщеря.

Нийла я кръстиха те

и всички я гледаха като писано яйце.

Измина година, а после и две

Нийла стана девойка с голямо сърце.

Добра и чаровна беше тя

и помагаше на всеки в беда.

Устните ѝ с цвят на роза

и вкус на мед,

жадуваше и най-закленият ерген.

Но най-пленяващ бе нейният глас,

с който омагьосваше всеки моряк.

На една скала стоеше тя

и пееше песни на нощта.

Всеки моряк влюбен бе в нея,

мечтаейки поне веднъж

да види неземната богиня.

Една нощ пред двореца на принц тя запя,

вдигайки всичко живо на крака.

Принцът чарове чу нейният глас

и влюби се лудо в този час.

Да види мистериозната девойка пожела,

но никой не знаеше коя е тя...

Дълго търси я без да спре,

в села и градове,

но никъде не откри и следа

истинска да е тя...

Напът да се откаже, обзет от страх,

че никога няма да намери девойката с мистериозния глас.

Прелестно създание той видя

и се заслуша в песента.

За миг очите им се срещнаха и времето спря

май това беше любовта...

Сватбена камбана прозвуча

и море и суша се събра.

Отново измина година,

а после и две Нийла роди прекрасно дете.

Мелади бе необикновено момиче,

истинско непослушно мъниче.

Може малко банално да прозвучи,

но те наистина заживeли щастливо завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Георгиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

13 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...