25.03.2017 г., 9:12  

Малката русалка

1.7K 1 4

Навътре в дълбините на морето,

роди се тритоновата дъщеря.

Нийла я кръстиха те

и всички я гледаха като писано яйце.

Измина година, а после и две

Нийла стана девойка с голямо сърце.

Добра и чаровна беше тя

и помагаше на всеки в беда.

Устните ѝ с цвят на роза

и вкус на мед,

жадуваше и най-закленият ерген.

Но най-пленяващ бе нейният глас,

с който омагьосваше всеки моряк.

На една скала стоеше тя

и пееше песни на нощта.

Всеки моряк влюбен бе в нея,

мечтаейки поне веднъж

да види неземната богиня.

Една нощ пред двореца на принц тя запя,

вдигайки всичко живо на крака.

Принцът чарове чу нейният глас

и влюби се лудо в този час.

Да види мистериозната девойка пожела,

но никой не знаеше коя е тя...

Дълго търси я без да спре,

в села и градове,

но никъде не откри и следа

истинска да е тя...

Напът да се откаже, обзет от страх,

че никога няма да намери девойката с мистериозния глас.

Прелестно създание той видя

и се заслуша в песента.

За миг очите им се срещнаха и времето спря

май това беше любовта...

Сватбена камбана прозвуча

и море и суша се събра.

Отново измина година,

а после и две Нийла роди прекрасно дете.

Мелади бе необикновено момиче,

истинско непослушно мъниче.

Може малко банално да прозвучи,

но те наистина заживeли щастливо завинаги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Георгиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...