4 нояб. 2007 г., 23:11

Малката Сълза

1.7K 0 5

 Ти тръгваш и ме оставяш сам-сама

 и сили нямам ''сбогом'' да ти кажа.

 Ще се върна тихо у дома,

 на тишината всичко ще разкажа...

 Една сълза оставих на рамото ти да блести...

 Една сълза от моите очи,

 премесена със капките дъждовни.

 Ти тръгваш и ме оставяш сам-сама,

 да те прегърна, сили нямам даже.

 Но върху рамото ти, малката сълза

 за моята любов ще ти разкаже...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мел Стоименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...