8 дек. 2007 г., 14:24

Малки неща

994 0 19
Няма думи, няма знаци.
Звездите могат само да светят.
Малко ли е това?
Да разкъсаш мрака
и да го окъпеш в светлина.

Няма мисли, няма съвети.
Планета самотна е нашата Земя.
Малко ли е това?
Да бъдеш основа
за нововъзникнал живот.

Няма чувства, няма тъга.
Времето е истински господар.
Малко ли е това?
Да дадеш възможност
да открие смисъл една душа.

Няма начало, няма край.
Пространството е всичко и нищо.
Малко ли е това?
Да побереш в себе си
всяка осъществена мечта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Побирай в себе си всичко!Такава богата душа има място за всичко!Чудесен стих!
  • Никак не е малко. Това е всичко!
    Родили сме се и сме заедно тук.
    Обичаме живота, хората и природата.
    Какво по хубаво от това!Ние сме във времето и то е в нас...
    С много обич за прекрасните ти мисли и стихове, поете.
  • Никак не е малко!!!
    Браво!Въздействащ стих!!!
  • Малко ли е това?
    Да побереш в себе си
    всяка осъществена мечта.


    Малко ли?Никак!Браво, върховно произведение. Много е хубаво!
  • Малко ли е това?
    Да разкъсаш мрака
    и да го окъпеш в светлина.

    Аплодисменти!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....