Малките радости
Малкият, тъничък, кратичък миг!
Дълъг е пътят до всяка Голгота,
вечен е всеки докоснал ни стих!
Малките радости чакат секунда!
После отлитат безспоменни, тихи.
В шепите, както безброй пеперуди,
пърхат космично, препълнено... Живи!
Само от нежния полъх на радост
малко да вдишаме, после ЖИВЕЕМ!
Кратка е всяка пропусната младост,
щом да ценим щедростта не умеем...
Мигове, мигове... Толкова щастие!
Ала в междумигове често се взираме!
Изборът винаги, винаги наш си е,
а рядко се случва това да разбираме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
