May 21, 2007, 1:32 PM

Малките радости

  Poetry
893 0 8
Малките радости правят живота.
Малкият, тъничък, кратичък миг!
Дълъг е пътят до всяка Голгота,
вечен е всеки докоснал ни стих!

Малките радости чакат секунда!
После отлитат безспоменни, тихи.
В шепите, както безброй пеперуди,
пърхат космично, препълнено... Живи!

Само от нежния полъх на радост
малко да вдишаме, после ЖИВЕЕМ!
Кратка е всяка пропусната младост,
щом да ценим щедростта не умеем...

Мигове, мигове... Толкова щастие!
Ала в междумигове често се взираме!
Изборът винаги, винаги наш си е,
а рядко се случва това да разбираме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...