6 сент. 2010 г., 12:37

Малкият пушач

1.3K 0 23

 


Как се почва, кой не знай?

Любопитко Николай

дръпнал си веднъж на уж и

на – наистина пропуши.

Нищо, че е още малък.

Не се сеща хич за залък,

а цигарата на гладно

лапне, па задърпа жадно.

Ту с другари, ту самин –

все дими като комин.

И в училище, и вкъщи

кой го доближи, се мръщи,

че е вечно одимен.

Не дете, а с този тен,

гледай го – изпит и блед –

с вид е на пушач заклет.

И ако дорде е време

мерки бързички не вземе

и да пуши не престане,

Колето, голям щом стане,

ще узнай едва тогава:

ПУШЕНЕТО НЕ ПРОЩАВА!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...