6.09.2010 г., 12:37

Малкият пушач

1.3K 0 23

 


Как се почва, кой не знай?

Любопитко Николай

дръпнал си веднъж на уж и

на – наистина пропуши.

Нищо, че е още малък.

Не се сеща хич за залък,

а цигарата на гладно

лапне, па задърпа жадно.

Ту с другари, ту самин –

все дими като комин.

И в училище, и вкъщи

кой го доближи, се мръщи,

че е вечно одимен.

Не дете, а с този тен,

гледай го – изпит и блед –

с вид е на пушач заклет.

И ако дорде е време

мерки бързички не вземе

и да пуши не престане,

Колето, голям щом стане,

ще узнай едва тогава:

ПУШЕНЕТО НЕ ПРОЩАВА!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...