8 авг. 2020 г., 07:28

Малко

1.2K 2 1

Не искам аз много, ей-тъй, да си имам
ненужни обекти без смисъл и мяра.
А малко, но с труд и любов придобити,
приятели близки, в които да вярвам.

Та ако потрябва ми помощ когато
по пътя си падна, от болка примрял,
наблизо да имам мехлем и познати,
а не джунджурийки в огромен чувал.

Че хаос от купища странни предмети
и хора безлики, без смисъл и ред
са камъкът, който щом паднем ни пречи
по-скоро да станем и тръгнем напред.

 

Nicky

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...