Не искам аз много, ей-тъй, да си имам
ненужни обекти без смисъл и мяра.
А малко, но с труд и любов придобити,
приятели близки, в които да вярвам.
Та ако потрябва ми помощ когато
по пътя си падна, от болка примрял,
наблизо да имам мехлем и познати,
а не джунджурийки в огромен чувал.
Че хаос от купища странни предмети
и хора безлики, без смисъл и ред
са камъкът, който щом паднем ни пречи
по-скоро да станем и тръгнем напред.
Nicky
© Николай Николов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
