12 июл. 2016 г., 07:57

Малко човече

915 1 3

Къде отиваш, малко човече?
Защо си заминаваш?
Спри да се отдалечаваш!

 

Зверовете ли те уплашиха?
Студена е нощта...
Огън ще запаля

и със зверовете ще се справя.

 

Но трябваш ми, малко човече.
Огнище да направя,
зверовете да победя.

 

По-силен съм от тях, вярвай ми,
но сила ми липсва сега.
Малко от твоята дай ми,
няма да забравя, никога.

 

Ако сила нямаш, малко човече,
аз ще разбера.
Трудно е за малко човече...
В гърдите си ще те събера.

 

Малкото човече вече не виждам,
но знам че с мен е то.
Малкото човече не докосвам,
но с мен е усещането...

 

Гущер Царев

София

12.07.16

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гущер Царев Все права защищены

За първи път споделям нещо мое. Определено не съм поет, липсват ми опит и литературни познания. Написах го така, както го чувствах. С удоволствие бих приел всякаква критика.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...