Малко друга, но съм аз
И безпътна пътувах,
и бездомна живях…
В бедност дълго купувах
болка, мъка и грях.
И обичах. Не съдех,
но пък съдена бях,
щом изричах в очите
истината без страх.
Но реших да Живея
и да бъда Небе,
във което се рее
весел смях на дете!
И сега съм свободна –
малко друга, но Аз.
Тиха песен любовна,
стих, усмивка и страст.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Ангелова- Яни Все права защищены
