И безпътна пътувах,
и бездомна живях…
В бедност дълго купувах
болка, мъка и грях.
И обичах. Не съдех,
но пък съдена бях,
щом изричах в очите
истината без страх.
Но реших да Живея
и да бъда Небе,
във което се рее
весел смях на дете! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up