Малко ли е?
Една несбъдната мечта
ме посети отново,
протегна ми ръка,
погали ме със слово.
Една илюзия разбита
събра парчетата кристал,
с крила прегърна, скри в очите
запалена отново жар.
Една изплакана сълза
прегърна светлината
и като бисер заблестя,
чертаейки пътека вярна.
Едва прошепнато "любима"
събра във шепата света
Една душа спря да скита.
До следващия тротоар...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Шопландия Софийска Все права защищены
