Малко ли е?
Една несбъдната мечта
ме посети отново,
протегна ми ръка,
погали ме със слово.
Една илюзия разбита
събра парчетата кристал,
с крила прегърна, скри в очите
запалена отново жар.
Една изплакана сълза
прегърна светлината
и като бисер заблестя,
чертаейки пътека вярна.
Едва прошепнато "любима"
събра във шепата света
Една душа спря да скита.
До следващия тротоар...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
