Една несбъдната мечта
ме посети отново,
протегна ми ръка,
погали ме със слово.
Една илюзия разбита
събра парчетата кристал,
с крила прегърна, скри в очите
запалена отново жар.
Една изплакана сълза
прегърна светлината
и като бисер заблестя,
чертаейки пътека вярна.
Едва прошепнато "любима"
събра във шепата света
Една душа спря да скита.
До следващия тротоар...
© Шопландия Софийска All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
