12 мар. 2008 г., 20:05

Малко майчино

741 0 4

Пролет, цветя, празници майчини,

усмивки детски и тъга.

Малко прегрешение,

малко неспокойствие

и после тъмнина...

Малко щастие в ъгала на усмивката,

малко нетърпение в идния ден

и подир вълшебствата празнични,

уморена заспиваш сама.

Кръговрат...

Ежедневие...

Просто глътка до другия празник.

И продължаваш с вдигната глава,

щом имаш детски очички,

които да те прегръщат с искреност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не го разбрах: защо "малко" майчинство? Майчинството винаги е голямо, силно, значимо!
  • Погали очите и душата ми...
    Прелест! с обич, Полина.
  • Много хубав стих! Искрено те поздравявам!
  • Колко познато, пролетно и дори малко празнично, но все пак много истинско - като самия живот.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...