17 мая 2006 г., 01:14

Малко момиче

893 0 0

Във малката стая самотна,
малко момиче седи.
Тя тихичко плаче
от болка гореща,
че някои сърцето разби.
То се пукна и счупи
на малки парчета
и изгуби се в свидни мечти.
Вече няма да има
в животът й кратък,
сладък миг да тлей и гори,
тъй както няма и няма да има
без любов сърце да тупти.
Но в душата й крехка
надежда е скрита
за две думи пълни с любов.
Че някога, някой ще каже:
"Обичам те!" силно кат зов.
И изведнъж като феникс,
поправил във пепел крила,
любовта ще разцъфне
по-жива от младостта.
И с тез думи в душата,
момичето малко с ръка,
изтрива една малка и тъжна сълза.
Тя заспива сама с тази надежда,
че обича я някой, някъде там!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...