20 дек. 2011 г., 10:18

Малко преди 21

682 0 6

 


Ако ти кажа, че си мил, ще останеш ли такъв до края? И покажа, че съм силна или поне, ще се старая... Ще ме хванеш ли кажи, ще ме държиш ли, без да пускаш? Дори когато те боли, в теб да си остана гушната. Ако призная, че си важен, рано ли ще ти се стори? На ушенце искам да ти кажа, че със друг не искам да говоря. Странно ли е, че когато гледам през прозореца си, търся теб? Между колите и хилядите непознати очаквам твоето лице. Ако ти кажа, че малко се страхувам и вече нямам доверие на тъмнината, ще поискаш ли наистина да ме целунеш и да не изпускаш и за миг ръката ми? Ако те разкажа тази вечер във стиха си, това ще значи ли, че искам да съм с теб... Или защото идва зима и е късно и просто пиша изморени редове. Не знам, спирам да се питам. Искам просто да ти кажа две неща: едното е, че искам да опитам, а другото е тайна, засега...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Велчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...