Малко преди 21
Ако ти кажа, че си мил, ще останеш ли такъв до края? И покажа, че съм силна или поне, ще се старая... Ще ме хванеш ли кажи, ще ме държиш ли, без да пускаш? Дори когато те боли, в теб да си остана гушната. Ако призная, че си важен, рано ли ще ти се стори? На ушенце искам да ти кажа, че със друг не искам да говоря. Странно ли е, че когато гледам през прозореца си, търся теб? Между колите и хилядите непознати очаквам твоето лице. Ако ти кажа, че малко се страхувам и вече нямам доверие на тъмнината, ще поискаш ли наистина да ме целунеш и да не изпускаш и за миг ръката ми? Ако те разкажа тази вечер във стиха си, това ще значи ли, че искам да съм с теб... Или защото идва зима и е късно и просто пиша изморени редове. Не знам, спирам да се питам. Искам просто да ти кажа две неща: едното е, че искам да опитам, а другото е тайна, засега...
© Валентина Велчева All rights reserved.
