Малко само ни трябва...
Живота си минава ден след ден,
живеем по навик,някак насила
попаднали на ежедневието в плен
не храним душата,а тя бавно умира...
И все не намираме време за себе си,
да се поглезим с хубав филм или книга,
или просто весела песен запеем си,
и да ценим малките неща които ги има.
И страх ни е всякаш да разчупим оковите
и да живеем както ни се иска,
отвсякъде мачкат ни,търпим на всеки фасоните,
но да променим нещо,не ни стиска!
Пропускаме мигове и шансове златни,
които едва ли пак ще ги имаме...
и от благорипличие живеем си в нормите,
физически здрави сме,но душевно умираме!
Малко усилие само ни трябва, да се преборим със рутината,
ако страх ни е от промяна вечно ще сме жертви на съдбата,
и живота скучен ще е ако живеем все по правилата!
живеем по навик,някак насила
попаднали на ежедневието в плен
не храним душата,а тя бавно умира...
И все не намираме време за себе си,
да се поглезим с хубав филм или книга,
или просто весела песен запеем си,
и да ценим малките неща които ги има.
И страх ни е всякаш да разчупим оковите
и да живеем както ни се иска,
отвсякъде мачкат ни,търпим на всеки фасоните,
но да променим нещо,не ни стиска!
Пропускаме мигове и шансове златни,
които едва ли пак ще ги имаме...
и от благорипличие живеем си в нормите,
физически здрави сме,но душевно умираме!
Малко усилие само ни трябва, да се преборим със рутината,
ако страх ни е от промяна вечно ще сме жертви на съдбата,
и живота скучен ще е ако живеем все по правилата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валерия Иванова Все права защищены
