28 нояб. 2005 г., 16:43

Малко само ни трябва... 

  Поэзия
866 0 4
Живота си минава ден след ден,
живеем по навик,някак насила
попаднали на ежедневието в плен
не храним душата,а тя бавно умира...
И все не намираме време за себе си,
да се поглезим с хубав филм или книга,
или просто весела песен запеем си,
и да ценим малките неща които ги има.
И страх ни е всякаш да разчупим оковите
и да живеем както ни се иска,
отвсякъде мачкат ни,търпим на всеки фасоните,
но да променим нещо,не ни стиска!
Пропускаме мигове и шансове златни,
които едва ли пак ще ги имаме...
и от благорипличие живеем си в нормите,
физически здрави сме,но душевно умираме!
Малко усилие само ни трябва, да се преборим със рутината,
ако  страх ни е от промяна  вечно ще сме жертви на съдбата,
и живота скучен ще е ако живеем все по правилата!

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!Прекрасно е...Толкова различно звучи...Много ми хареса!
  • Всичко което си написала е истина харесва ми така както е не мисля че прозата е подходяща тук
  • Благодаря за съвета,но някак не ми се удава да пиша в проза
  • Хареса ми идеята...но като стих не ми прозвуча.Така поднесено не докосва...Защо не опиташ да го напишеш в проза?/мое мнение,но ти си знаеш /Приветствам ще веднъж идеята ти!
Предложения
: ??:??