Живота си минава ден след ден, живеем по навик,някак насила попаднали на ежедневието в плен не храним душата,а тя бавно умира... И все не намираме време за себе си, да се поглезим с хубав филм или книга, или просто весела песен запеем си, и да ценим малките неща които ги има. И страх ни е всякаш да разчупим оковите и да живеем както ни се иска, отвсякъде мачкат ни,търпим на всеки фасоните, но да променим нещо,не ни стиска! Пропускаме мигове и шансове златни, които едва ли пак ще ги имаме... и от благорипличие живеем си в нормите, физически здрави сме,но душевно умираме! Малко усилие само ни трябва, да се преборим със рутината, ако страх ни е от промяна вечно ще сме жертви на съдбата, и живота скучен ще е ако живеем все по правилата!
Хареса ми идеята...но като стих не ми прозвуча.Така поднесено не докосва...Защо не опиташ да го напишеш в проза?/мое мнение,но ти си знаеш /Приветствам ще веднъж идеята ти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.