29 нояб. 2023 г., 06:23

Малко щастие

821 1 1

 

Беше време, когато живеехме

без да бройм часовете, дните , годините

Беше време, когато

дните, сезоните и годините

ни се струваха дълги!

Беше време,

когато студа не бе, като днешният

Нито слънцето толкова палещо...

Беше време,

когато не страдахме от ишиас и лумбаго

Кръвното ни и захарта ни не бяха високи...

Не падахме лесно...

Носехме високи токчета по цял ден

и не се уморявахме!

Танцувахме по цяла нощ

и не се уморявахме

Дундуркахме ревящи бебета

и ни се спеше като за световно!

Но... успявахме,

да отидем на работа...

Всичко беше така...

Никой не мрънкаше!

Никой не се жалваше...

Просто живеехме...някак,

щастливо, с малкото, което имахме...

И не искахме изобщо да мислим...

колко нещастни сме...

А измисляхме как да бъдем шастливи

и живеехме

своето малко щастие,

своята розова Пролет -

младостта си!

 

Valentina Mitova

27/11/2023

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...