Малко щастие

Беше време, когато живеехме

без да бройм часовете, дните , годините

Беше време, когато

дните, сезоните и годините

ни се струваха дълги!

Беше време,

когато студа не бе, като днешният

Нито слънцето толкова палещо...

Беше време,

когато не страдахме от ишиас и лумбаго

Кръвното ни и захарта ни не бяха високи...

Не падахме лесно...

Носехме високи токчета по цял ден

и не се уморявахме!

Танцувахме по цяла нощ

и не се уморявахме

Дундуркахме ревящи бебета

и ни се спеше като за световно!

Но... успявахме,

да отидем на работа...

Всичко беше така...

Никой не мрънкаше!

Никой не се жалваше...

Просто живеехме...някак,

щастливо, с малкото, което имахме...

И не искахме изобщо да мислим...

колко нещастни сме...

А измисляхме как да бъдем шастливи

и живеехме

своето малко щастие,

своята розова Пролет -

младостта си!

Valentina Mitova

27/11/2023