29.11.2023 г., 6:23

Малко щастие

819 1 1

 

Беше време, когато живеехме

без да бройм часовете, дните , годините

Беше време, когато

дните, сезоните и годините

ни се струваха дълги!

Беше време,

когато студа не бе, като днешният

Нито слънцето толкова палещо...

Беше време,

когато не страдахме от ишиас и лумбаго

Кръвното ни и захарта ни не бяха високи...

Не падахме лесно...

Носехме високи токчета по цял ден

и не се уморявахме!

Танцувахме по цяла нощ

и не се уморявахме

Дундуркахме ревящи бебета

и ни се спеше като за световно!

Но... успявахме,

да отидем на работа...

Всичко беше така...

Никой не мрънкаше!

Никой не се жалваше...

Просто живеехме...някак,

щастливо, с малкото, което имахме...

И не искахме изобщо да мислим...

колко нещастни сме...

А измисляхме как да бъдем шастливи

и живеехме

своето малко щастие,

своята розова Пролет -

младостта си!

 

Valentina Mitova

27/11/2023

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...