16 мая 2008 г., 14:31

Малкото магазинче

1.1K 0 30

В  магазинчето малко,

на  крачка от къщи,

край което невидими стъпки отекват,

приюти ме съдбата

 да изкарвам насъщния.

 Всяко ново начало съвсем не е леко.

 В магазинчето малко

 за душата ми тясно е.

Има място за моето тяло и няколко

твърде дребни мечти,

съвсем безопасни,

като малки кутрета до мене налягали.

В магазинчето малко,

с потъмнели решетки

ухае изкуствено на цветя и поляни.

Затварям очи

и представям си гледките

от родния край и дъха на Балкана.

В магазинчето малко

продавам с усмивка           

за вашия дом и за вас хигиена.

Изслушвам,

избирам,

предлагам учтиво,

пакетирам,

маркирам,

 изчаквам,

 подменям.

В магазинчето малко

е  подтискащо тясно

Таванът е нисък, а душата - високо.

Ще изгоня мечтите.

Трябва мъничко място,

за да сместя на него най-новата стока.

Влезте тук! И купете!

Не продавам надежди.

Тях отдавна продаде ги Джани Родари.

Почистете дома си,

 да ухае на свежо.

 За душата ви нощем ще напиша подарък.

                  

                  

                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...