25 дек. 2016 г., 20:56

Малкото мои приятели

1.4K 1 8


Изтрих ненужни адреси, имена, телефони...
Изхвърлих стари тефтери и спомени,
с много познати и фалшиви приятели.


Неколцина останаха,
построили дом в сърцето ми.
Тях ревниво ги пазя от вятъра...


Истинските, те, не престанаха
да стискат ръката ми!
Въпреки многото бури,
слънчеви дни и дъждовните нощи
в душата ми!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© I. Gabrovska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен анализ! Благодаря!
  • Истинските приятели са безценни! Те не се купуват и не се продават. Те греят с любовта в живота ни. Но мога ли да дам любов и приятелство на някой от онези, изтритите, фалшивите - нима те нямат нужда някой да стисне ръката им и да ги обича, въпреки че са такива? Нима ние сме тъй достойни и възвишени, че такива души да са недостойни за нашата любов и приятелство? Трудно е, няма печалба, но това ни уподобява на Онзи, Който ни обича, въпреки, че сме такива.
  • Благодаря! Поздрави!
  • Стигат ти, пази ги! Поздрави!
  • Весела Коледа!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...