25 дек. 2016 г., 20:56

Малкото мои приятели 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
783 1 8


Изтрих ненужни адреси, имена, телефони...
Изхвърлих стари тефтери и спомени,
с много познати и фалшиви приятели.


Неколцина останаха,
построили дом в сърцето ми.
Тях ревниво ги пазя от вятъра...


Истинските, те, не престанаха
да стискат ръката ми!
Въпреки многото бури,
слънчеви дни и дъждовните нощи
в душата ми!
 

© I. Gabrovska Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотен анализ! Благодаря!
  • Истинските приятели са безценни! Те не се купуват и не се продават. Те греят с любовта в живота ни. Но мога ли да дам любов и приятелство на някой от онези, изтритите, фалшивите - нима те нямат нужда някой да стисне ръката им и да ги обича, въпреки че са такива? Нима ние сме тъй достойни и възвишени, че такива души да са недостойни за нашата любов и приятелство? Трудно е, няма печалба, но това ни уподобява на Онзи, Който ни обича, въпреки, че сме такива.
  • Благодаря! Поздрави!
  • Стигат ти, пази ги! Поздрави!
  • Весела Коледа!
  • Само истинските приятели имат стойност, поздрави. Весела Коледа!!!
  • Бъдете здрави! Светли празници!
  • "Неколцина останаха,
    построили дом в сърцето ми.
    Тях ревниво ги пазя от вятъра..."
    Чудесно! Поздрави!
Предложения
: ??:??