25.12.2016 г., 20:56

Малкото мои приятели

1.4K 1 8


Изтрих ненужни адреси, имена, телефони...
Изхвърлих стари тефтери и спомени,
с много познати и фалшиви приятели.


Неколцина останаха,
построили дом в сърцето ми.
Тях ревниво ги пазя от вятъра...


Истинските, те, не престанаха
да стискат ръката ми!
Въпреки многото бури,
слънчеви дни и дъждовните нощи
в душата ми!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© I. Gabrovska Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен анализ! Благодаря!
  • Истинските приятели са безценни! Те не се купуват и не се продават. Те греят с любовта в живота ни. Но мога ли да дам любов и приятелство на някой от онези, изтритите, фалшивите - нима те нямат нужда някой да стисне ръката им и да ги обича, въпреки че са такива? Нима ние сме тъй достойни и възвишени, че такива души да са недостойни за нашата любов и приятелство? Трудно е, няма печалба, но това ни уподобява на Онзи, Който ни обича, въпреки, че сме такива.
  • Благодаря! Поздрави!
  • Стигат ти, пази ги! Поздрави!
  • Весела Коледа!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...