Малък етюд
541
0
2
О, свири в ушите ми
вятър
и стене,
от мъка, че сам е
в дълбокия дол...
И тича нанякъде той
да се скрие,
срамува се сякаш,
че сякаш е гол.
През рамо ни гледа
Върхът
от високо
и сякаш презрително
свива очи...
Присмива се сякаш
отдолу Потокът
и пак отразява
невинно лъчи!
А аз се почувствах
и слаб, и ненужен,
над мен планината
надменно кръжи...
Но аз не се сърдя!
Дори съм изпружен!
Защо ли във мене
Душата тъжи?!
1974 г. Белмекен
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
